16.11.2022 г., 11:49  

Не плаках за сбогом

954 6 10

НЕ ПЛАКАХ ЗА СБОГОМ

 

Няма как да си тръгна от теб.

А повярвай ми – много го искам.

Ти си имаш камшик и небе.

Аз парцал и разкъсана ризка.

 

За страха, който в дланите скрит

носиш, думите ми са безсилни.

Но за клада ти трябва кибрит,

а за друго е нужно бесило.

 

Изранена – и в суша, и в дъжд

ще те следвам – невидима сянка.

Няма страшно – ти още си мъж.

Победен от това, че не плаках.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...