16 нояб. 2022 г., 11:49  

Не плаках за сбогом

956 6 10

НЕ ПЛАКАХ ЗА СБОГОМ

 

Няма как да си тръгна от теб.

А повярвай ми – много го искам.

Ти си имаш камшик и небе.

Аз парцал и разкъсана ризка.

 

За страха, който в дланите скрит

носиш, думите ми са безсилни.

Но за клада ти трябва кибрит,

а за друго е нужно бесило.

 

Изранена – и в суша, и в дъжд

ще те следвам – невидима сянка.

Няма страшно – ти още си мъж.

Победен от това, че не плаках.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...