(Не)поетично

13.12.2018 г., 8:57 ч.

Поезия » Друга

544 6 14

Умът ни делнично приспан,
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.
Сърцето вързано с любов,
от паяжината по-тънка,
затвор нарича благослов,
инфарктът е последна спънка.
Душата вече не лети.
И пестеливо все се радва.
Две-три перца... Крила почти.
Живот. Отблясък. Кал. И брадва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

(Не)поетично

Искате да прочетете повече?

Предложения