Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
13.12.2018 г., 8:57 ч.

(Не)поетично 

  Поезия » Друга
520 6 14

Умът ни делнично приспан,
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.

 

Сърцето вързано с любов,
от паяжината по-тънка,
затвор нарича благослов,
инфарктът е последна спънка.

 

Душата вече не лети.
И пестеливо все се радва.
Две-три перца... Крила почти.
Живот. Отблясък. Кал. И брадва...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, сега яде пасти, в рая.
  • Надя,като знам че тогава е нямало лазерно заточване...горката!
  • Слава Богу, лирическата не е Мария-Антоанета, Гавраил.
  • Надя,брадвите дали поне са остри.Ако са такива ще бъде по-поетично.
  • Благодаря, Магьоснице!
  • Фурия си ти, Наденце....и на брадвата точното място си намерила!
    Толкова обичам да те чета!
  • Благодаря, Иржи!
  • Причислявам се към всички изказвания.Страхотна си,Наде...С много дейна муза,за завиждане си!!
  • Ако се замислиш ще видиш, че всички малко, или много я приемат. Улисани в грижи и проблеми.Е,ние пишещите сме изключение. Благодаря!
  • "Живот. Отблясък. Кал. И брадва..." Тъжно! Приема ли лирическата героиня тази съдба? Цената на свободата! Харесва ми това, че с малко думи казваш много, Надежда.
  • Марианче, Миночка, Росилина, Нежност моя, благодаря ви!
  • До болка откровена...
    Прегръдки, Наденце...
  • И аз се замислих. Струва си да търсим красотата, умеем да я поглъщаме със сетивата си и ето резултатът, повече от чудесен!
  • И аз понякога си мисля,че животът ни е сив и скучен и че затормозените чувства от всекидневните нужди и пресмятания го провят още по неприятен,но не е така!Дори една мъничка искрица нежност от някой да получиш, е достатъчно, отново да се влюбиш в него!Харесах!
Предложения
: ??:??