Не погребвам любов
Не погребвам любов, тя е тайнство.
Закътвам я дълбоко в сърцето.
Заричам с думи святи на благослов,
нека пак се роди... някога под небето.
Не зачерквам от себе си думите казани,
сбирам ги само във две. От " Обичам те",
някъде, тихо прошепнато под звездите,
нека се ражда любов, с най-нежният зов.
Не погребвам любов, аз я живея в очите си.
Не похулвам усмивките слънчеви на лъчите.
Не убивам, обичта не погубвам в душата си,
а я дарувам, с многоцветна дъга от мечтите.
Закътвам я дълбоко в сърцето.
Заричам с думи святи на благослов,
нека пак се роди... някога под небето.
Не зачерквам от себе си думите казани,
сбирам ги само във две. От " Обичам те",
някъде, тихо прошепнато под звездите,
нека се ражда любов, с най-нежният зов.
Не погребвам любов, аз я живея в очите си.
Не похулвам усмивките слънчеви на лъчите.
Не убивам, обичта не погубвам в душата си,
а я дарувам, с многоцветна дъга от мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
харесва ми
