Не помня
Не помня нищо от младостта,
освен летежа на мечтите.
И онази буйна, къдрава коса,
на слънцето оплела се в лъчите.
Не помня, в ирисите на очите,
как звездите огнени искряха.
Докоснати на любовта с вълните,
в страстта душите ни изтляха.
Не помня, как смутена вечерта,
влюбени сърцата ни открехна.
Мелодията нежна на песента,
на валса в стъпките отекна.
Не помня много от младостта,
освен поривът лудешки на телата.
И вълшебно мека светлина,
мъждукаща във тъмнината.
Не помня, кога точно есента,
бе стъпила на женското ми рамо.
Посребрила беше моята коса,
но само толкова, толкова само!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
