Не помня
Не помня нищо от младостта,
освен летежа на мечтите.
И онази буйна, къдрава коса,
на слънцето оплела се в лъчите.
Не помня, в ирисите на очите,
как звездите огнени искряха.
Докоснати на любовта с вълните,
в страстта душите ни изтляха.
Не помня, как смутена вечерта,
влюбени сърцата ни открехна.
Мелодията нежна на песента,
на валса в стъпките отекна.
Не помня много от младостта,
освен поривът лудешки на телата.
И вълшебно мека светлина,
мъждукаща във тъмнината.
Не помня, кога точно есента,
бе стъпила на женското ми рамо.
Посребрила беше моята коса,
но само толкова, толкова само!
© Миночка Митева All rights reserved.
