Не позволявай
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди сърцето -
тази нощ е нощ на безлунни и луднали гълъби.
Две светулкови свещи оставям в съня си да светят,
ще угаснат по изгрев, когато трамваите тръгнат.
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди очите -
незаспалите мисли чегъртат със мигли във ириса.
Вън децата играят на ластик и смехът им полита...
Не заспиват очите ми, сухите, все търсят зорницата.
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди ръцете -
тези длани, в които до болка живота си стискам.
Ще протегна нагоре ръце, някой ден ще достигна небето
и всяка пропусната обич назад ще си поискам.
Не позволявай тъгата ми, Господи, така да угасне -
макар че заспиват по дланите вечер бездомни въздишките.
Само тя ми остана сега- сън от нечие щастие -
мойта последна, мойта най-истинска истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
