21.07.2012 г., 18:17 ч.

Не позволявай 

  Поезия
1909 0 6

Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди сърцето -

тази нощ е нощ на безлунни и луднали гълъби.

Две светулкови свещи оставям в съня си да светят,

ще угаснат по изгрев, когато трамваите тръгнат.

 

Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди очите -

незаспалите мисли чегъртат със мигли във ириса.

Вън децата играят на ластик и смехът им полита...

Не заспиват очите ми, сухите, все търсят зорницата.

 

Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди ръцете -

тези длани, в които до болка живота си стискам.

Ще протегна нагоре ръце, някой ден ще достигна небето

и всяка пропусната обич назад ще си поискам.

 

Не позволявай тъгата ми, Господи, така да угасне -

макар че заспиват по дланите вечер бездомни въздишките.

Само тя ми остана сега- сън от нечие щастие -

мойта последна, мойта най-истинска истина.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??