Не превръщаите младостта си в старост!
Премръзна сърцето от обиди,
разчупи се леда и се стопи,
но за съжаление не този в него,
а само този навън...
Съблечи душата ми и виж я -
непълна, смачкана и опетнена.
Погледни тялото ми и хилядите белези,
които ти ми остави с твоята студенина.
Нима младост е това?
Ами на 30-40, ами на 50 години?!
Какво ли ще е останало от мен?
Но вие, моля ви, не превръщайте младостта си в старост
/като мене/!
разчупи се леда и се стопи,
но за съжаление не този в него,
а само този навън...
Съблечи душата ми и виж я -
непълна, смачкана и опетнена.
Погледни тялото ми и хилядите белези,
които ти ми остави с твоята студенина.
Нима младост е това?
Ами на 30-40, ами на 50 години?!
Какво ли ще е останало от мен?
Но вие, моля ви, не превръщайте младостта си в старост
/като мене/!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
