Jan 26, 2007, 5:12 PM

Не превръщаите младостта си в старост!

  Poetry
691 0 9
Премръзна сърцето от обиди,
разчупи се леда и се стопи,
но за съжаление не този в него,
а само този навън...

Съблечи душата ми и виж я -
непълна, смачкана и опетнена.
Погледни тялото ми и хилядите белези,
които ти ми остави с твоята студенина.

Нима младост е това?
Ами на 30-40, ами на 50 години?!
Какво ли ще е останало от мен?
Но вие, моля ви, не превръщайте младостта си в старост
/като мене/!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...