26.10.2008 г., 20:35 ч.

Не пристъпвай 

  Поезия
771 0 26

Не пристъпвай към мен.

Аз съм призрак.

И говоря без глас

с есента.

Със ръце

изпочупих зениците

и отдавна живея без тях.

Извалях,

без да плача очите си.

В мен валеше

по-дълго от век.

Стъпки крясък

вървят по страните ми.

Парапети от сълзи

са в днешния ден.

И тежи ми

душата обесена.

С всеки дъх

кротко режа нощта.

И събирам

парчетата истина.

В този пъзел

ми липсва тъга.

И те искам.

И бягам.

И крия се.

 

И ти вярвах.

И срязваше мрака.

Не пристъпи.

Не подадох ръка.

По-добре,

че отнесе ме вятърът.

Аз съм прах...

... и се слях с вечността...

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??