Не пристъпвай
Не пристъпвай към мен.
Аз съм призрак.
И говоря без глас
с есента.
Със ръце
изпочупих зениците
и отдавна живея без тях.
Извалях,
без да плача очите си.
В мен валеше
по-дълго от век.
Стъпки крясък
вървят по страните ми.
Парапети от сълзи
са в днешния ден.
И тежи ми
душата обесена.
С всеки дъх
кротко режа нощта.
И събирам
парчетата истина.
В този пъзел
ми липсва тъга.
И те искам.
И бягам.
И крия се.
И ти вярвах.
И срязваше мрака.
Не пристъпи.
Не подадох ръка.
По-добре,
че отнесе ме вятърът.
Аз съм прах...
... и се слях с вечността...
© Ем All rights reserved.
