22.03.2020 г., 17:26

Не прощавам!

772 2 2

Не прощавам и прошка не моля!
Няма благост за всеки проклетник.
Мои свидни и грешни любови, 
Видов ден пак за вас ще ме сети! 
Не, не искам за себе си нищо. 
Наживях се от вас, че до гуша - 
тъй преядох с трохи, че не дишам. 
Пресолих със сълзите до суша. 
От светена вода аз не пия. 
На дълбокото в мътното газя. 
Цял живот все от калното пия. 
Мене Дявол от Господ ме пази! 
А на Тебе ще кажа - Болиш ме! 
Нямах ден без молитви и стон, 
да си сбъднато мое обичане. 
Но за страх не прощавам. Закон! 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Категорично, но има пукнатина през която ще нахлуе слънцето. А то е посяло лъч в сърцето ти! Харесвам твоето предизвикателно сърфиране в болката от несподелена любов, Дани! Идват и други вълни?!?
  • Силно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...