Не пулсира мойто сърце...
Не пулсира мойто сърце,
всъщност него вече го няма,
изхвръкна при сблъсъкът с теб
и остана отворена рана.
Не потрепва мойто лице,
мойте устни не се усмихват,
изстинаха мойте ръце,
смехът ми затихва...
И когато погледна към изгрева,
вместо топли лъчи, посрещам
мъчителното изригване
на една предстояща среща...
Непосилно бавно и тягостно
кръвта ми тече през мене
и ме дави неоправдано яростно
в кръговрат непотребен.
Няма смисъл! Няма решение!
Нямам време! Нямаш вина!
Имаш нужда, но не от мене!
„... а наоколо - само... мъгла..."
Имам знания непотребни!
Имам просто какво ли не!
Имам всичко, но нямам тебе!
Имам себе си, но нямам сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
Браво
