Не пулсира мойто сърце...
Не пулсира мойто сърце,
всъщност него вече го няма,
изхвръкна при сблъсъкът с теб
и остана отворена рана.
Не потрепва мойто лице,
мойте устни не се усмихват,
изстинаха мойте ръце,
смехът ми затихва...
И когато погледна към изгрева,
вместо топли лъчи, посрещам
мъчителното изригване
на една предстояща среща...
Непосилно бавно и тягостно
кръвта ми тече през мене
и ме дави неоправдано яростно
в кръговрат непотребен.
Няма смисъл! Няма решение!
Нямам време! Нямаш вина!
Имаш нужда, но не от мене!
„... а наоколо - само... мъгла..."
Имам знания непотребни!
Имам просто какво ли не!
Имам всичко, но нямам тебе!
Имам себе си, но нямам сърце...
© Цвети Пеева All rights reserved.
Браво
