18.12.2019 г., 7:52

Не разбирам

603 0 0

Душата ме боли.

Защо се доверих?

Не послушах небесата,

злобата и завистта изядоха ми главата.

 

Детска наивност,

чиста душа,

защо не се отдадох аз на любовта?

 

Неистов страх, съмнения, ревност и лъжа погубиха моята мечта.

 

Последваха срам, позор и нищета.

Предадох кръв, семейство и морал.... и отдадох се на мъката.

 

Душата ме боли.

Как така се заблудих?

Дано намерят сили да ми простят тези, които нараних.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Sss Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...