Dec 18, 2019, 7:52 AM

Не разбирам

  Poetry » Love
601 0 0

Душата ме боли.

Защо се доверих?

Не послушах небесата,

злобата и завистта изядоха ми главата.

 

Детска наивност,

чиста душа,

защо не се отдадох аз на любовта?

 

Неистов страх, съмнения, ревност и лъжа погубиха моята мечта.

 

Последваха срам, позор и нищета.

Предадох кръв, семейство и морал.... и отдадох се на мъката.

 

Душата ме боли.

Как така се заблудих?

Дано намерят сили да ми простят тези, които нараних.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Sss All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...