Не разбираш...
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам)
ти си пълен с доверие.
Аз съм неуморимо скептична
и крещя всяко вълнение,
непораснала - (и все още не искаща).
Ти си прекрасен (без мене)...
Аз заменям сълзи за стихове...
Ти дори не разбираш...
Толкова сме различни...
Няма смисъл при мене да спираш -
невъзможно е да се обичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
