14.07.2008 г., 10:30 ч.

Не разбираш... 

  Поезия » Любовна
686 1 1
Толкова сме различни...
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам)
ти си пълен с доверие.
Аз съм неуморимо скептична
и крещя всяко вълнение,
непораснала - (и все още не искаща).
Ти си прекрасен (без мене)...
Аз заменям сълзи за стихове...


Ти дори не разбираш...
Толкова сме различни...
Няма смисъл при мене да спираш -
невъзможно е да се обичаме.

© Лили Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много,много ми хареса!!!!Не забравяй,че противоположностите се привличат,никога не се знае...
Предложения
: ??:??