И виждам аз сега.
Не с очи, а със своята душа.
И усещам топлината на твоята любов.
Не с ръце, преплетени
в твоите, а с поглед,
тлеещ в моето сърце.
И крещя сега
защо в сърцето си
не погледнах аз.
И колко глуха съм била,
че да не чуя твоята молба.
© Александра Ангелова Всички права запазени