Не сбогом, а довиждане
По пътя тих ти бавно тръгна,
оставяйки ни тъжни и сами,
потъващи във мъката бездънна,
пробождани от скръбните ками.
Лежеше кротка и безмълвна
под покривалото си от цветя.
Как исках аз да те прегърна,
нагоре с теб да полетя!
Не зная още ли си с нас
и зорко бдиш ли горе от небето.
Жадувам само още час,
да слушам шепота ти и сърцето.
Не ще забравя твоята усмивка,
по-хубава дори от росно цвете,
не ще забравя твоята милувка,
по-нежна и от на дъгата цветовете.
Още чувам твоя звънък смях,
сгряващ ми в студа сърцето,
още помня силния ти дух,
а той сега се носи из небето.
В памет на баба ми... Обичам те!... Почивай в мир.
оставяйки ни тъжни и сами,
потъващи във мъката бездънна,
пробождани от скръбните ками.
Лежеше кротка и безмълвна
под покривалото си от цветя.
Как исках аз да те прегърна,
нагоре с теб да полетя!
Не зная още ли си с нас
и зорко бдиш ли горе от небето.
Жадувам само още час,
да слушам шепота ти и сърцето.
Не ще забравя твоята усмивка,
по-хубава дори от росно цвете,
не ще забравя твоята милувка,
по-нежна и от на дъгата цветовете.
Още чувам твоя звънък смях,
сгряващ ми в студа сърцето,
още помня силния ти дух,
а той сега се носи из небето.
В памет на баба ми... Обичам те!... Почивай в мир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Желева Всички права запазени
