brainbug (Росица Желева)
3 2
Feb 17, 2008, 7:28 PM

Не сбогом, а довиждане 

  Poetry » Other
1018 0 6
По пътя тих ти бавно тръгна,
оставяйки ни тъжни и сами,
потъващи във мъката бездънна,
пробождани от скръбните ками.

Лежеше кротка и безмълвна
под покривалото си от цветя.
Как исках аз да те прегърна,
нагоре с теб да полетя!

Не зная още ли си с нас
и зорко бдиш ли горе от небето.
Жадувам само още час,
да слушам шепота ти и сърцето.

Не ще забравя твоята усмивка,
по-хубава дори от росно цвете,
не ще забравя твоята милувка,
по-нежна и от на дъгата цветовете.

Още чувам твоя звънък смях,
сгряващ ми в студа сърцето,
още помня силния ти дух,
а той сега се носи из небето.



В памет на баба ми... Обичам те!... Почивай в мир.

© Росица Желева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??