На Петя - жената, която обичам и бих искал да е с мен... завинаги!
- КОГАТО СИ С МЕН, ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СВЕТА ИЗЧЕЗВА!!!
Всред ярък мрак, наситен с тъмнина...
Сред черна нощ, във гъста тишина...
блести прекрасна утринна звезда,
от две очи събрала светлина.
Звънти поток, извиращ от една
Усмивка златна - Златна красота.
Косите ти са като есенна гора -
прекрасни!
Ръцете ти са мека топлина -
прекрасни!
Очите - бистри, като изворна вода -
прекрасни!
Походката ти като на сърна -
прекрасна!
Ти - цялата обляна в светлина -
прекрасна!
Постой така, обляна в тишина -
Прекрасна!
Мълчи... не казвай нищо...! Не, недей!
Че болката ми после е ужасна...!
© Станислав Камберов Всички права запазени