На Петя - жената, която обичам и бих искал да е с мен... завинаги!    

                   - КОГАТО СИ С МЕН, ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СВЕТА ИЗЧЕЗВА!!!

Всред ярък мрак, наситен с тъмнина...

Сред черна нощ, във гъста тишина...

блести прекрасна утринна звезда,

от две очи събрала светлина.

Звънти поток, извиращ от една

Усмивка златна - Златна красота.

              Косите ти са като есенна гора -

                                                                     прекрасни!

              Ръцете ти са мека топлина -

                                                                     прекрасни!

              Очите - бистри, като изворна вода -

                                                                     прекрасни!

              Походката ти като на сърна -

                                                                     прекрасна!

              Ти - цялата обляна в светлина -

                                                                     прекрасна!

              Постой така, обляна в тишина -

                                                                     Прекрасна!

              Мълчи... не казвай нищо...! Не, недей!

              Че болката ми после е ужасна...!