Не се обръщай назад
НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД
Сезонът отминава и усещам,
че тъмнината става сговорчива
и юлският немилостив горещник
прегаря като болка от коприва.
Притихват необяздените дюни –
навярно още дълго ще сънуват
как бълваха враждебните самуми
най-огнените страсти и безумия.
И кожата им беше сякаш златна
по залез и преливаха в морето.
Стрелките се превъртат наобратно
и дърпат повода на ветровете.
Стопи се лятото – едва примигнах,
с пети одраскани от жълта мида.
Вулканът, който в мене е изригнал,
напомня ми, че трябва да си ида.
Да те забравя – беше мимолетно,
и ако мога – да не настоявам,
случайно в мрачината ли присветне
искрицата, която си оставил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
