ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXXVII. НЕ СИ ОТИВАЙ НИКОГА, ТЪГА!
Не си отивай никога, Тъга!
Аз чувствам, че от твоята утроба
се раждам като прелестна дъга
дори след разрушителна прокоба
на бури от предателства безчет;
на мнимите любови и банални
творби на неуспелия поет…
Обичай ме, но никога от жал за
несгодите на слабото ми тяло,
душата ми пострада, запомни!!!
Че моята човечност закърняла
ме тласна към най-тъмни съсипни!
Без карта, без компас, че и без лаг
сред дрифта на деня ми илюзорен,
да плувам като истински добряк,
а всъщност да съм онзи безпризорния,
просителят за шепичка уют,
която е безценен и изчезващ
от рафта на живота ни продукт…
Дори калейдоскопът да залязва,
не ми поставяй ребром, на въпрос,
Тъга, да се обичаме по сметка…
Далеч от ученик съм на Христос
и пъкълът е моята антетка…
Но някак сред мъглата от беди
открих не път към Храма, а към мене.
Тъга, постой, от тебе се родиха,
изстраданите тук стихотворения!
03.01.2024 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени