14.10.2025 г., 23:38

Не се отмятам

192 1 4

 

Ще рухна днес — без капка жал,

ако в деня със тебе не пристъпя.

И нека ме замерят те с кал —

на дрехата си цвете ще закърпя.

 

Щом зърнах те, си казах — ще те имам.

И днес не се отмятам от това.

Дори да вее сняг и да е зима —

наказвам се с теб — дори в грях.

 

Ще крача към света ти без умора.

В храма божи с очи ще пристъпя.

Не чувам гласове на други хора —

за твоя лик ще бъда неотстъпна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...