14 окт. 2025 г., 23:38

Не се отмятам

194 1 4

 

Ще рухна днес — без капка жал,

ако в деня със тебе не пристъпя.

И нека ме замерят те с кал —

на дрехата си цвете ще закърпя.

 

Щом зърнах те, си казах — ще те имам.

И днес не се отмятам от това.

Дори да вее сняг и да е зима —

наказвам се с теб — дори в грях.

 

Ще крача към света ти без умора.

В храма божи с очи ще пристъпя.

Не чувам гласове на други хора —

за твоя лик ще бъда неотстъпна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...