Ще рухна днес — без капка жал,
ако в деня със тебе не пристъпя.
И нека ме замерят те с кал —
на дрехата си цвете ще закърпя.
Щом зърнах те, си казах — ще те имам.
И днес не се отмятам от това.
Дори да вее сняг и да е зима —
наказвам се с теб — дори в грях.
Ще крача към света ти без умора.
В храма божи с очи ще пристъпя.
Не чувам гласове на други хора —
за твоя лик ще бъда неотстъпна.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
