Не се отричай бързо от приятеля
Не се отричай бързо от приятеля,
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди,
когато със нормални разговаряме,
защото в днешно време сме принудени
във себе си, уви, да се затваряме...
Самообречени... самоубийци,
кастрирали и чувства, и емоции,
превърнахме се в племе от нубийци
със кости през ушите и през ноздрите...
Изкарахме първичните инстинкти
от тъмните подмоли на душите си.
Панически се плашим от настинки
и мислим само как да бъдем сити...
Преживяме с препълнени стомаси,
на просяка се мръщим със погнуса.
Отдавна не докосваме жена си,
а пък и тя... е винаги намусена...
И тъй – заключени сами във себе си
с решетки от стомана, вместо кожа,
превръщаме се във добитък дребен,
очакващ във безкраен ужас ножа...
Но ето – някой ден отново срещаме
приятеля, от който се отрекохме.
Опитваме се да му кажем нещо...
Започваме... но някак отдалеко...
А той ни гледа, нищичко не казва...
Мълчи и не проронва нито дума,
защото вижда ножа, скрит във пазвата!
Той винаги от нас е бил по-умен!
Той винаги готов е да прощава...
Не – БЕ готов! Сега е вече друго...
Предателя той няма да забрави!
Да се прости? Това е вече трудно!
И ето – осъзнали, че ни трябва
приятелят - сега сме на колене...
Но вместо прошка, пада като брадва
стоманата в очите му студени...
19……г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
