Не се превръщат рани в многоточия
Не се засищам с лято
ни с черна пръст
по мръкнало умея само да заплача
когато няма кой да види че съм мъртва
когато паднат пияни под масите
всичките чувства откраднати с алчност
не си помислих че сънувам
просто знаех че не ставам за обичане
не те виня
отдавна се превърнах във мълчание
валят недоизказани дихания
и няма смисъл да протягаш длани
не се превръщат рани в многоточия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
