Не се страхувай...
Не се страхувай
да ме докоснеш утре
в усмивките на пролетни слънца,
не се страхувай...
дори в нощите,
рисувайки луната със сълза.
Не се страхувай
от дланите си нежни,
потърсили утехи... дори в скръбта
невидимите блясъци, с лъчите,
поднесени в очите от дъжда.
Не се страхувай,
рискувайки забрава,
в неизвестността дирещ топлина,
дори умирайки, пак стихват
вихрушките от допира сега.
Не се страхувай,
че утре няма да ме има,
разпръснал в прахта цветя,
докосвайки ме...
дори и да умирам,
превърни деня - отново в мечта.
Не се страхувай...
да ме докоснеш утре
в усмивките на пролетни слънца,
не се страхувай...
дори в нощите,
рисувайки луната със сълза.
Не се страхувай
от дланите си нежни,
потърсили утехи... дори в скръбта
невидимите блясъци, с лъчите,
поднесени в очите от дъжда.
Не се страхувай,
рискувайки забрава,
в неизвестността дирещ топлина,
дори умирайки, пак стихват
вихрушките от допира сега.
Не се страхувай,
че утре няма да ме има,
разпръснал в прахта цветя,
докосвайки ме...
дори и да умирам,
превърни деня - отново в мечта.
Не се страхувай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лара Всички права запазени
