Защо да се преструшаш продължаваш,
защо криеш от всички своите мечти,
защо сам се нараняваш,
а от очите ти пръскат искри.
Не се страхувай, да обичаш,
аз искам да споделя твоите мечти,
аз искам да ти помогна,
....знай че твоя съм,
ти ако искаш ме приеми.
Искам те!
И всичко бих ти дала,
бих ти подорила и малкото сърце.
Ако можеш да върна онези часове,
да върна усмивката на твоето лице.
Не се страхувай!
Аз мога да прогоня самотата,
но само ти това решаваш,
мога да затворя вратата,
и никога вече да не ме видиш!
Ти знаеш само...
Пак ти позволявам да решиш,
дали да ме отхвърлиш,
или ако с нещо съм сгрешила,
да ми простиш...
26.01.2007г
© Надя Георгиева Всички права запазени