Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.
И който ръката ми иска да хване
да измие първо очите си в чисти сълзи,
след това – само да се усмихне,
истински,
както дете се усмихва.
Да не дели своето небе на части.
Да помни, че в открит небосклон
всички птици летят.
Като хората.
И бос по облаците да може да бяга.
Да бъде стрелката на моя часовник.
Да отвори торбата на всички въздушни стихии
и да издуха платната на черно-белите сънища.
Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.
И който за ръка ще ме хване
ще усети лекия трепет на живот,
а реалността - по-красива от приказка.
Защото аз съм онази магьосница,
в която приказки оживяват –
единствена и реална,
вълшебна и специална.
Не се страхувам да бъда щастлива.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени