21.06.2009 г., 19:02

Не се страхувам да бъда щастлива

866 0 14

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.

И който ръката ми иска да хване

да измие първо очите си в чисти сълзи,

след това – само да се усмихне,

истински,

както дете се усмихва.

Да не дели своето небе на части.

Да помни, че в открит небосклон

всички птици летят.

Като хората.

И бос по облаците да може да бяга.

Да бъде стрелката на моя часовник.

Да отвори торбата на всички въздушни стихии

и да издуха платната на черно-белите сънища.

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.

И който за ръка ще ме хване

ще усети лекия трепет на живот,

а реалността - по-красива от приказка.

Защото аз съм онази магьосница,

в която приказки оживяват –

единствена и реална,

вълшебна и специална.

Не се страхувам да бъда щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...