21 jun 2009, 19:02

Не се страхувам да бъда щастлива

  Poesía
867 0 14

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.

И който ръката ми иска да хване

да измие първо очите си в чисти сълзи,

след това – само да се усмихне,

истински,

както дете се усмихва.

Да не дели своето небе на части.

Да помни, че в открит небосклон

всички птици летят.

Като хората.

И бос по облаците да може да бяга.

Да бъде стрелката на моя часовник.

Да отвори торбата на всички въздушни стихии

и да издуха платната на черно-белите сънища.

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.

И който за ръка ще ме хване

ще усети лекия трепет на живот,

а реалността - по-красива от приказка.

Защото аз съм онази магьосница,

в която приказки оживяват –

единствена и реална,

вълшебна и специална.

Не се страхувам да бъда щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...