Не се залоствай
Ще ми открехнеш ли залостената порта,
да ме посрещне светлина от твоя взор!
Аз знам, че ти си истинска, но много горда!
Не се укривай зад високия стобор...
Защо насъскваш срещу мене злото куче,
не съм дошъл като крадец пред твоя праг!
Нима на скитник някакъв ти аз приличам?!
Кога ще вдигнеш, питам, белия байряк?
Аз знам, че ти през цепнатùната надничаш
и тайно се надяваш да остана с теб.
Страхуваш ли се, че и ти ще заобичаш.
Или ще си останеш жената без сърце!
08.09.1979 г. София
© Христо Славов Всички права запазени