25.05.2012 г., 14:12

Не се залоствай

626 0 2

   Не се залоствай  

 

 

Ще ми открехнеш ли залостената порта,

да ме посрещне светлина от твоя взор!

Аз знам, че ти си  истинска, но много горда!

Не се укривай зад високия стобор...

 

Защо насъскваш срещу мене злото куче,

не  съм дошъл като крадец пред твоя праг!

Нима на скитник някакъв ти аз приличам?!

Кога   ще вдигнеш, питам, белия  байряк?

 

Аз знам, че ти през цепнатùната надничаш

и тайно се надяваш да остана с теб.

Страхуваш ли се, че и ти ще заобичаш.

Или ще си  останеш  жената без сърце!

 

           08.09.1979 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е и какво?Аз имам право, като видя, че някъде съм я оплескал работата, да я оправя!Не мисля, че това е хитруване.
  • Доста конкретни указания ми давате, за да оправя творбата си.Благодаря, за което!Добре, кажете ми какво не ви харесва,че трябва да го пооопипам, за тези 33години?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...