8.10.2009 г., 2:17

Не се завръщай

1K 0 1

Обръщам се назад, към теб.

Поглеждам през мътния ти силует.

Лъжец си, знам това.

Не мога да живея така.

 

Гледаш ме в очите,

ръцете ти треперят.

Не спират молбите –

посягаш към мене.

 

Пр. (Сама съм.)

Не ме оставяй тук!

(Тъжна съм.)

Не искам друг!

(Душата ми кърви)

Живота ми върни!

(Трябва да си вървиш.)

Чувствата остави.

 

(Губиш се.)

Потъваш в мрака.

(Закъсняваш.)

Не мога повече да чакам.

 

Дори да ме забравиш,

аз винаги до теб ще стоя.

Дори да не ме обичаш,

Ще намеря начин да те спася

Остани, моля те да ми простиш

Дори отново да ме нараниш.

 

Лъжовен е светът ти, прегръдките ти.

Скъпи, вървя по стъпките ти.

Бягаш към мен, а се отдалечаваш.

Губиш ме, но на момента се наслаждаваш.

Плачеш, ала сълзите пресъхват.

Място на следващата ти любов отстъпват.

 

Пр. …

(Не се завръщай.)

Никога вече!

(Не се завръщай.)

Времето изтече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амелия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...