ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXXVI. НЕ ЩЕ!
Не ще да оцелея,…видно
със слепия си романтизъм.
Сърцето ми не е безстидно!*
То продължава да тупти за
любов от крайно систолично
в диастолично въжделение -
поне за нощ да си жената,
възнасяща ме до Вселената
на щастието…Дори Земята
прекъсва своето въртене,
когато си от мен разделно-
недостижима!…Неразбрано
как в дълги горестни недели
остана моето: “кохана”?…**
Не ще със своите неврони
да те усещам…Безответно
разбирам от тъга обронен,
че нищичко не съм без теб!…Но
не ща и да съм просяк, никак
не смогнах да съм театрал,
в пиеса на живота…Мигар
прикривах как съм те желал?!…
Преминал бури от тегоби
не ще да бъда вече лих.***
Не ще и обичта ти с обич,
измъчено, да търся в стих.
Не ще те диря светлоока
отново, молещ те…отново…
Но знам, ще боли ме жестоко
съзра ли те до друг, Любов!
Владислав Недялков
22.12.2023 г.
* безстиден - дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безсрамен.
** кохана - от украински - любима;
*** лих - Разг. Опак, своенравен;
© Владислав Недялков Всички права запазени