Не ще намери никъде покой...

21.09.2004 г., 11:43 ч.

Поезия

1244 0 1

Душата ми,самотен странник,
без дом,без покрив,без надежди,
разбита някога в нестретно минало,
превърната на пепел в огън от премеждия.

Не ще намери никъде покой...

Останала със спомените лишни
самотен странник скита по земята.
Усетила,че вече е излишна
дори последната надежда там посята.

Не ще намери никъде покой...

Тя ще броди из забрави прежки
и спомня своя сън злокобен.
А той,сънят,не сън,а ранаотворена след кървав спомен...

Не ще намери никъде покой...

Днес,както никога безпомощна,
уви,все още неизстинала
кат смъртник незаровен,
още напомня за мечти във минало...

Не ще намери никъде покой...

Душата,на която нявга вярвах...
Душа,с която толкова обичах...
Душа,която гледаше с очи и с тях
щастливо бъдеще предричаше...

Не ще намери никъде покой...

Душата,толкоз крехка и нетрайна.
Душа,която сал веднъж се дава
и във живота,шибана от бурите,
тя трябва винаги да отстоява!

За нея няма никъде покой!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Insect- (Христо Иванов)

2004-10-05T16:26:40+03:00

този някой трябва да сьм аз ,колко жалко,че пак ти донесох само сьлзи, прости ми!