Не ще намериш мене в ни една
Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две,
за толкова любов едно не стига,
да пише (който там) в дебела книга,
ще плащам честно, щом ме позове.
Отдавна знам, че имам три съдби,
една да беше, да съм се смирила,
от тях аз черпя женската си сила,
дори и слабостта си. Може би.
Не ще намериш мене в ни една,
сама съм си и ада, а и църква,
започне ли полека да се мръква
съм само песен, нежен стих... Жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
