Видя ли? От купчината пепел 
покрих очите си,
белязах се в черно-
затворих се, боли!
Белязах си сърцето,
затворих за мечти...
и стиснах  си ръцете
силно, в юмрук...
затворих си очите, за да не виждам теб
и да не виждам друг.
Покрих се цялата с воал от тишина ,
а светлината цялата...превръща самотата в свобода,
а огледално в мене се разбиват реалност и мечти.
Усмивките прикриват липсата на две очи...
Но не... Не искам да си спомням залези сега!
Всеки ден отново се възраждам,
белязах се с изгрева 
и слънцето живее в моята душа.
Контрастно...и изгарящо щастлива.
Умрях...родих се след това.
Дойдах и в този ден да се усмихна,
да се променя...
Но не, не ти прощавам...
и на себе си не ще простя! 
Я.К