22.05.2020 г., 18:25 ч.
Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
Да бъда перуника тайно искам
в градината Ви под висок чемшир.
Чаровност дъхава над Вас да плискам,
в нощта да Ви омайвам в син безспир.
И тъй безсрамно, дяволито-дивна,
ранена от любов с безброй стрели
да Ви отдам невинността си свидна
под лихата луна, сред сноп бодли.
Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
на Вашата ръка. Така боли,
че тъй далечен сте. С чакъл поръсен
е пътят ми към Вас. Не сме орли.
Ах, докога ще гасна непризната,
така сама - невидима, че съм.
На мислите Ви, Графе, непозната,
в най-тихото на сладкия Ви сън.
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво! Много ми хареса🌹
-
Честит празник, Наденце! ❤
Честит празник, Марги! 🙂 -
Честит празник!
-
Честит празник, Нежност моя!
-
Благодаря ти, Безжичен! 🙂
Винаги си добре дошъл...
И на мен сърчицето ми е в класическата поезия...
Топло ми е в душата, че има и още някой, като мен...
Благодаря ти, Георги! 🙂
Много се радвам, че те виждам тук... -
Хареса ми.
-
Пак го четох и пак му се радвах: Писането в класически стихове за мен е истинското поетично изкуство. В изобразителното съм фен на модернистичните течения, но в поезията най ми харесва класическото. А мисля, без да имам каквито и да е поетични умения, че в поезията класическото е огромно, истинско и много, много красиво. По този начин обяснявам (не че има нужда да го правя, но просто така реших) защо харесвам много определени твои творби.
-
Благодаря ти, Ангелче! 🙂
Радвам се, че прочете стиха ми... -
Благодаря ти, Иринка! 💖
Всеки автор си има собствен чар...
Рядко те виждам на моята страничка... 🙂
И затова е още по - хубаво, че си тук... -
Далечен ми е този вид поезия, но не може да ти се отрече, че много ти отива и не е за всеки да пише така 🌸
-
Благодаря ти, мила! 🌹
Ще те чакам да дойдеш отново... -
Да, определно ми хареса много- ти пишеш чувствено, това е въздействието върху мен.
-
Краси... 💖
Прегръщам те... -
Благодаря, Светле- наистина не знаех значението на думата и попитах съвсем сериозно. А произведението само говори са себе си - загадачност...главната буква "В" в обръщението засилва дистанцията и подчертава невъзможността на ситуацията.
-
Асенчо... 🙂
Благодаря ти за "Любими" и тук...
Краси... 🙂
Луната е лиха, т.е. "опъка, своенравна"...
Или леко облачно е - луната ту се показва, ту се скрива...
Не обичам да разяснявам произведенията си... -
"под лихата луна, сред сноп бодли"- Хареса ми, Светле! Но все пак ме измъчва значението на тази дума "лихата" - бедната Луна ли се има предвид или смисълът е друг?
-
Благодаря Ви, Граф Станев! 😋
Така приятно ми е, че сте тук... -
На такова поетично признание би се зарадвал и граф Пушкин!
Поздравления, contessa Aсе нова!😉 -
Благодаря ти, Пепи! 🙂
Ще бъда щастлива, до като има читатели, като теб, които да оценяват това... -
Ех, Мария... 💖
Така хубаво е, че дойде със своите светулки... -
Светле, толкова е хубаво в твоята поетична градина! Поднасям ти перуника от сънищата на твоите лилави чувства и ти казвам браво!🌼
-
Благодаря ти, Марианка! ❤
Тя - недостижимата най ранява, но и най вдъхновява... -
Гени... 💖
Така приятно ми е, че си прибра стиха ми в "Любими"...
Безжичен... 😀
Ще ти споделя нещо...
Вдъхновено е от същото цвете, което е цъфнало сега навсякъде покрай нас...
И от още нещо... 😋
И да знаеш - истински празник е за мен това, че си тук...
Ще те чакам... -
Много е интересно и красиво звучащо. А това, че някой знае българското име на едно от най-красивите цветя, разцъфнали навсякъде у нас сега и го използва в стихотворението си, много ме зарадва.
-
Наденце... ❤
Благодаря ти, че си взе стиха ми в "Любими"...
Деничка... 😀
Ти отново си тук и това е прекрасно... -
Светле, лилаво чудо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Винаги си добре дошла...