Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
Да бъда перуника тайно искам
в градината Ви под висок чемшир.
Чаровност дъхава над Вас да плискам,
в нощта да Ви омайвам в син безспир.
И тъй безсрамно, дяволито-дивна,
ранена от любов с безброй стрели
да Ви отдам невинността си свидна
под лихата луна, сред сноп бодли.
Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
на Вашата ръка. Така боли,
че тъй далечен сте. С чакъл поръсен
е пътят ми към Вас. Не сме орли.
Ах, докога ще гасна непризната,
така сама - невидима, че съм.
На мислите Ви, Графе, непозната,
в най-тихото на сладкия Ви сън.
© Светла Асенова All rights reserved.
