May 22, 2020, 6:25 PM

Не ще съм мъничък брилянт от пръстен 

  Poetry » Love
868 6 27

Не ще съм мъничък брилянт от пръстен

 

 

Да бъда перуника тайно искам

в градината Ви под висок чемшир.

Чаровност дъхава над Вас да плискам,

в нощта да Ви омайвам в син безспир.

 

И тъй безсрамно, дяволито-дивна,

ранена от любов с безброй стрели

да Ви отдам невинността си свидна

под лихата луна, сред сноп бодли.

 

Не ще съм мъничък брилянт от пръстен

на Вашата ръка. Така боли,

че тъй далечен сте. С чакъл поръсен

е пътят ми към Вас. Не сме орли.

 

Ах, докога ще гасна непризната,

така сама - невидима, че съм.

На мислите Ви, Графе, непозната,

в най-тихото на сладкия Ви сън.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Цветенце! 🙂
    Винаги си добре дошла...
  • Красиво! Много ми хареса🌹
  • Честит празник, Наденце! ❤
    Честит празник, Марги! 🙂
  • Честит празник!
  • Честит празник, Нежност моя!
  • Благодаря ти, Безжичен! 🙂
    Винаги си добре дошъл...
    И на мен сърчицето ми е в класическата поезия...
    Топло ми е в душата, че има и още някой, като мен...
    Благодаря ти, Георги! 🙂
    Много се радвам, че те виждам тук...
  • Хареса ми.
  • Пак го четох и пак му се радвах: Писането в класически стихове за мен е истинското поетично изкуство. В изобразителното съм фен на модернистичните течения, но в поезията най ми харесва класическото. А мисля, без да имам каквито и да е поетични умения, че в поезията класическото е огромно, истинско и много, много красиво. По този начин обяснявам (не че има нужда да го правя, но просто така реших) защо харесвам много определени твои творби.
  • Благодаря ти, Ангелче! 🙂
    Радвам се, че прочете стиха ми...
  • Благодаря ти, Иринка! 💖
    Всеки автор си има собствен чар...
    Рядко те виждам на моята страничка... 🙂
    И затова е още по - хубаво, че си тук...
  • Далечен ми е този вид поезия, но не може да ти се отрече, че много ти отива и не е за всеки да пише така 🌸
  • Благодаря ти, мила! 🌹
    Ще те чакам да дойдеш отново...
  • Да, определно ми хареса много- ти пишеш чувствено, това е въздействието върху мен.
  • Краси... 💖
    Прегръщам те...
  • Благодаря, Светле- наистина не знаех значението на думата и попитах съвсем сериозно. А произведението само говори са себе си - загадачност...главната буква "В" в обръщението засилва дистанцията и подчертава невъзможността на ситуацията.
  • Асенчо... 🙂
    Благодаря ти за "Любими" и тук...
    Краси... 🙂
    Луната е лиха, т.е. "опъка, своенравна"...
    Или леко облачно е - луната ту се показва, ту се скрива...
    Не обичам да разяснявам произведенията си...
  • "под лихата луна, сред сноп бодли"- Хареса ми, Светле! Но все пак ме измъчва значението на тази дума "лихата" - бедната Луна ли се има предвид или смисълът е друг?
  • Благодаря Ви, Граф Станев! 😋
    Така приятно ми е, че сте тук...
  • На такова поетично признание би се зарадвал и граф Пушкин!
    Поздравления, contessa Aсе нова!😉
  • Благодаря ти, Пепи! 🙂
    Ще бъда щастлива, до като има читатели, като теб, които да оценяват това...
  • Ех, Мария... 💖
    Така хубаво е, че дойде със своите светулки...
  • Светле, толкова е хубаво в твоята поетична градина! Поднасям ти перуника от сънищата на твоите лилави чувства и ти казвам браво!🌼
  • Благодаря ти, Марианка! ❤
    Тя - недостижимата най ранява, но и най вдъхновява...
  • Гени... 💖
    Така приятно ми е, че си прибра стиха ми в "Любими"...
    Безжичен... 😀
    Ще ти споделя нещо...
    Вдъхновено е от същото цвете, което е цъфнало сега навсякъде покрай нас...
    И от още нещо... 😋
    И да знаеш - истински празник е за мен това, че си тук...
    Ще те чакам...
  • Много е интересно и красиво звучащо. А това, че някой знае българското име на едно от най-красивите цветя, разцъфнали навсякъде у нас сега и го използва в стихотворението си, много ме зарадва.
  • Наденце... ❤
    Благодаря ти, че си взе стиха ми в "Любими"...
    Деничка... 😀
    Ти отново си тук и това е прекрасно...
  • Светле, лилаво чудо!
Random works
: ??:??