21.04.2009 г., 13:46

Не ще забравя теб!

1.3K 0 2

Изминаха години,

откакто ти си тръгна.

Очите твои сини

от мене ти изтръгна.

 

Избяга надалеко,

без сбогом да дадеш.

Нарани ме тъй жестоко,

а молех те да спреш.

 

Отскубна се от мен

и изпари се тайно.

Превърна моя ден

във лутане безкрайно.

 

Изчезна ти безследно

и не мога да те върна.

Не успях и за последно

аз да те прегърна.

 

Но знай, ще те обичам

и сърцето ми да спре.

Запъхтян към теб ще тичам,

да бъда твоето момче.

 

Нощем теб жадувам,

макар обгърнат в лед,

обичам те и те целувам.

Не ще забравя теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...