16.08.2017 г., 20:16 ч.

Не си играй 

  Поезия » Философска
906 1 3

Не си играй

 

Не си играй с Душата на поета!

Тя нежна е, макар и от кристал.

В градините ѝ залезите зреят,

а изгревите с крехък са воал.

 

Не си играй с Душата на поета!

Тя божи храм е, свят и чист олтар.

Там Господ пише своите куплети

и всеки негов стих свещен е дар.

 

Не си играй с Душата на поета!

Дете е той и с ангелско лице

в небето синьо гони ветровете...

Защото има пеещо сърце!

 

                 Спаска Попова

© Spaska Popova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??