Не си играй
Не си играй
Не си играй с Душата на поета!
Тя нежна е, макар и от кристал.
В градините ѝ залезите зреят,
а изгревите с крехък са воал.
Не си играй с Душата на поета!
Тя божи храм е, свят и чист олтар.
Там Господ пише своите куплети
и всеки негов стих свещен е дар.
Не си играй с Душата на поета!
Дете е той и с ангелско лице
в небето синьо гони ветровете...
Защото има пеещо сърце!
Спаска Попова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Spaska Popova Всички права запазени
