Не си играй
Не си играй с Душата на поета!
Тя нежна е, макар и от кристал.
В градините ѝ залезите зреят,
а изгревите с крехък са воал.
Не си играй с Душата на поета!
Тя божи храм е, свят и чист олтар.
Там Господ пише своите куплети
и всеки негов стих свещен е дар.
Не си играй с Душата на поета!
Дете е той и с ангелско лице
в небето синьо гони ветровете...
Защото има пеещо сърце!
Спаска Попова
© Spaska Popova All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
