Не си отивай никога от мен!
Не се завръщай само да поплачеш!
Животът ми е тих, но уморен
от удари на касоразбивачи.
Дълбоко в мен остава само то –
копнение – с любов да те наричам!
Забие ли се сетното длето
в сърцето ми – отново ще обичам
аз – теб и само теб, и още век,
и в друг живот, и в друго измерение...
Безумец съм, но повече – човек,
а твоята любов е вдъхновение
от нежност, красота и женски свян,
пред който даже бог се би помолил!
Прости ми, но по тебе съм пиян
и в моя свят за мен си само моя!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени