Не си отивай
Не си отивай
Виж, лятото ни тръгна без посока
с една любов на рамо, пъстра птица.
Опитвам се да дишам по-дълбоко,
да съм безшумна като улулица.
Опитвам, но в безлунните си нощи
се губя в мрака, като нея плача...
Не си отивай! Не! Недей! Все още
до тебе искам в жегата да крача.
Отива си... и някак е широко.
Баирите самотно се белеят.
Опърлени от вятъра сироко,
пак ласките на летен дъжд копнеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тет Всички права запазени
