Не си отивай
Прости ми, за да продължа,
в тази бездна, в този простор...
Раната, обгорена като стон,
дай ми сила да съживя.
Не си отивай, а прегърни ме,
с топли устни целуни ме.
И в очите ми да виждаш...
как сърцето ми боли.
Прости ми, за да продължа,
в твоя свят да бъда.
Моят е на хиляди пърченца,
бъди с мен, за да се родя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
