Не си отивай - така добре ми е със теб.
Достойнството ми и честта не предрешавай.
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би струвал без твоето присъствие?

Не ме погубвай отведнъж.
Ако трябва, направи го бавно.
Да усещам и да чувствам, че си тук,
колкото възможно е по-дълго.

Сърцето ми смачкай го ако щеш,
тялото ми с хиляди остриета промуши го.
В тъмница ме хвърли и окови ме,
но мисълта за теб ми остави.

Аз няма да те умолявам повече,
но преди да тръгнеш си, се увери,
че моят свят не съществува вече
и че всичко вече е история.


Калин Вълов