6.06.2006 г., 23:33

НЕ СИ СПОСОБНА ОЩЕ...

1.3K 1 22

НЕ СИ СПОСОБНА...

 

Ще си отидеш и ще ме забравиш?

Не си способна още на това.

В сърцето си не може да не пазиш

минутите ни, нежните слова.

 

И нощите ни, сенките ни в мрака,

слети, като две реки в една.

В такава нощ, на рамото ми плака,

щастлива, че те среща любовта.

 

Нима ще я захвърлиш като дрипа

и друго рамо ще намериш в този ден?!

Ще го допреш с чело и тихо ще захлипаш,

забравила при другия за мен?

 

А той с ръка ще те погали нежно,

и с тръпни устни ще те приласкай,

в очите ти, като море безбрежни,

ще търси своя недостигнат рай?

 

“Аз нямам власт над моето сърце!” –

така ми каза и надолу поглед сведе,

прегърна ме с две чужди веч ръце,

и ме остави, безутешно сам и беден.

1983-2006 г.

Габрово

Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Трогвате ме.
  • Мой пропуск, но се радвам че го прочетох!
    Прекрасен стих, Румене!
  • "“Аз нямам власт над моето сърце!” –
    така ми каза и надолу поглед сведе,
    прегърна ме с две чужди веч ръце,
    и ме остави, безутешно сам и беден."

    Силен стих! Поздравлния!
  • Просто е невероятно
  • Хубаво е, че не си ти литературния герой! Отново страхотен стих си написал!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...