6.06.2006 г., 23:33

НЕ СИ СПОСОБНА ОЩЕ...

1.3K 1 22

НЕ СИ СПОСОБНА...

 

Ще си отидеш и ще ме забравиш?

Не си способна още на това.

В сърцето си не може да не пазиш

минутите ни, нежните слова.

 

И нощите ни, сенките ни в мрака,

слети, като две реки в една.

В такава нощ, на рамото ми плака,

щастлива, че те среща любовта.

 

Нима ще я захвърлиш като дрипа

и друго рамо ще намериш в този ден?!

Ще го допреш с чело и тихо ще захлипаш,

забравила при другия за мен?

 

А той с ръка ще те погали нежно,

и с тръпни устни ще те приласкай,

в очите ти, като море безбрежни,

ще търси своя недостигнат рай?

 

“Аз нямам власт над моето сърце!” –

така ми каза и надолу поглед сведе,

прегърна ме с две чужди веч ръце,

и ме остави, безутешно сам и беден.

1983-2006 г.

Габрово

Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Трогвате ме.
  • Мой пропуск, но се радвам че го прочетох!
    Прекрасен стих, Румене!
  • "“Аз нямам власт над моето сърце!” –
    така ми каза и надолу поглед сведе,
    прегърна ме с две чужди веч ръце,
    и ме остави, безутешно сам и беден."

    Силен стих! Поздравлния!
  • Просто е невероятно
  • Хубаво е, че не си ти литературния герой! Отново страхотен стих си написал!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...