17.02.2008 г., 20:57

Не си ти онзи, който...

1K 0 5
Не си ти онзи, който аз обичах,
превърнал си се в някой друг.
С нежни думи тебе ли наричах?
За тебе ли, Лъжа, от всичко се отричах?
За тебе ли душата си събличах?
За тебе ли в студа безмълвна тичах?
Не! Не вярвам аз, че теб обичах.

Не си ти онзи, който аз жадувах,
превърнал си се в някой друг.
Гласа ти чула - с радостта танцувах,
лежах сама и само теб сънувах.
Виках, плаках, но пред тебе се преструвах.
„Това е грешка" - казваха ми, но не чувах.
Не! Не вярвам аз, че теб жадувах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилислава Пламенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не вярвам, че прочетох това нещо... Но, съдба. Вярвам, че ще пропишеш! Не пиша оценки. Хенри
  • кошмар...
  • !!!!Прекрасно е!Поздрав!
  • страшно е...
    като истина!
  • Всички се променяме, страшно е когато не можем да се познаем. Но се питам дали този , вече непознат за теб човек, познава още момичето, което в студа е тичало към него. Не искам да ти кажа, че не те е заслужавал, защото заблудата, че точно това е любовта си заслужава, дори само заради това, че си могла да тичаш в студа без да ти е студено, дори заради някой не харесван от близките ти, но ако го нямаше този миг щеше ли да помниш, как си се борила за топлината в сърцето си.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...